какво нещо сме изживели,какво нещо сме преживели,
нима всичко е било нищо,нима това беше само една игра,
игра от която едвам, едавам се изправих,
толкова много време мина,а в мен нищо не се промени.
това ли е края на всички ни,каква любов,какво нещо сме изживели 
бяхме приятели,предатели,врагове измамници.
А сега се подминаваме все едно че не се познаваме.
копнея само да ти чуя гласът,да видя очитети,да се почувствам отново цяла.
Но съдбата ни наказа и ме разпъна на кръст.
Накара ме да избера между приятели,любов и щастие и то не веднъж,а няколко пъти.
всеки път избирах щастието за другите,но този път избрах щастието за себеси,избрах да съм щастлива а другите да се оправят сами.
Известно време бях на седмото небе,но всякаш всичко се връща 
и отново изпитвам страх данеби да сгша пак.
защо продължава миналото да ме преследва,
всякъш се въртя в кръг,
всякаш съм затворена между четири стени и крещя за помощ но никой не ме чува,
всеки път когато се опитвам да избягам от миналото,толкова повече и повече ровя там.
изгубих много време но в мен промяна няма,изгубихме цяла година ей така,
и живота ни,хората всичко наоколо се промени апсолютно всичко но само едно не
""ЧУВСТВАТА""заминахме на край света залъгвах себеси и останалите че си минало
и каквото било,било ни колкото повече време минава толкова повече ме боли и всичко ми напомня теб.Но само едно не разбирам,защо когато съм решена да те забравя 
винаги се случва нещо което ме кара да те обичам повече?
Това съдба ли е питам се и защо ме наказа по този начин.
А можеби защото преди не съм обръщала достатъчно внимание на останалите 
и ги наказах и съдбата ми го връща тройно.
Но имам един въпрос?
Кога ще свърши този ад защо стоя на средата а не сам в края нито пък в началото 
имам хиляди въпроси но нито и един отговор?

 какво нещо сме изживели,какво нещо сме преживели,
нима всичко е било нищо,нима това беше само една игра,
игра от която едвам, едавам се изправих,
толкова много време мина,а в мен нищо не се промени.
това ли е края на всички ни,каква любов,какво нещо сме изживели 
бяхме приятели,предатели,врагове измамници.
А сега се подминаваме все едно че не се познаваме.
копнея само да ти чуя гласът,да видя очитети,да се почувствам отново цяла.
Но съдбата ни наказа и ме разпъна на кръст.
Накара ме да избера между приятели,любов и щастие и то не веднъж,а няколко пъти.
всеки път избирах щастието за другите,но този път избрах щастието за себеси,избрах да съм щастлива а другите да се оправят сами.
Известно време бях на седмото небе,но всякаш всичко се връща 
и отново изпитвам страх данеби да сгша пак.
защо продължава миналото да ме преследва,
всякъш се въртя в кръг,
всякаш съм затворена между четири стени и крещя за помощ но никой не ме чува,
всеки път когато се опитвам да избягам от миналото,толкова повече и повече ровя там.
изгубих много време но в мен промяна няма,изгубихме цяла година ей така,
и живота ни,хората всичко наоколо се промени апсолютно всичко но само едно не
""ЧУВСТВАТА""заминахме на край света залъгвах себеси и останалите че си минало
и каквото било,било ни колкото повече време минава толкова повече ме боли и всичко ми напомня теб.Но само едно не разбирам,защо когато съм решена да те забравя 
винаги се случва нещо което ме кара да те обичам повече?
Това съдба ли е питам се и защо ме наказа по този начин.
А можеби защото преди не съм обръщала достатъчно внимание на останалите 
и ги наказах и съдбата ми го връща тройно.
Но имам един въпрос?
Кога ще свърши този ад защо стоя на средата а не сам в края нито пък в началото 
имам хиляди въпроси но нито и един отговор?

 dnes otidoh do laboratoriqta i navrashane vidqh bratovched mi a toi me pokani da otida do magazina s nego i se saglasih no beshe tolkova jega che se sabuh da hodq bosa i dadoh obuvkite si na bratovchedka mi.
no kato se varnah neq q nqmashe a kato se varnah unas maika mi se skara che se zabavih i izgubih obuvkite si.
do snoshi se radvah che mi ostana pone edna vqrna priqtelka no kakto gledam navsqade imam predateli ne priqteli.
chula sam che predi nqkolko dni e doshal niki no tozi pat ne e popital za men,
a mojebi e pital no nikoi ne mi kazva nisho.
neznam dali v nego sam vlubena ili vav minaloto ni naistina trqbva da izbera resheniq i seriozno da tragna po patq si.
no sam obarkana i neznam nakade da tragna.
Dosega se opitah hilqdi pati da go zabravq no vse ne uspqvah,
i ne mislq che sega she ima nqkakav rezultat.
iskam da doide da go vidq vednaj pone za da razbera istinskite si chuvstva
no az ne sam go vijdala ot edna godina i polovina.
toi e izbran za men,kakto az za nego,trqbva da tragvam ni nakade neznam.
sled nego snikoi drug nisho ne sam izjivqla,
misleh si che kato si tragne she moga bez nego no bqh naivna.
Ne e taka toi nisho ne znae lipsva mi trqbva da vzema reshenie koito she promeni celiq mi jivot takache trqbva da pomislq dosta dobre

В момента сърцето ми се къса душата ми се пълни в сълзи не ми се живее от толкова много болка неверници недоволни хора и предатели да така е че умирам от любов но и хората не спират да ми натякват грешките нима те са безгрешни че непрекъснато ме раняват не искам нищо от тях нима толкова много искам от живота а то е толкова малко пропадам в бездната мислех си че с времето всичко ще мине че ще се забрави но от ден на ден става все по зле нали на мъртвите душите спират аз само на думи сам жива точно когато те забравям всякаш ти нарочно идваш и ми припомняш отначало всичко всеки с този гняв с лошото си държание печели нещо а аз,аз какво печеля а.
по добре е направо през сърцето ми да минаваш но вече да не оставаш там.
когато беше до мен вечно ми натякваше и ме учеше да се боря и аз винаги печелих  но сега съм безсилна сама
погубена сам вече изгубих се в спомените най много боли от несподелената любов
и спомените които се опитвам да забравя но е невъзможно

 ще замина далеч за да те забравя и няма повече да те виждам нито ти мен
а да става квото ще не ми дреме за нищо даже и за теб върви подяволите дати кажа честно изобщо не ми липсваш така че не си за мен момчето
да наистина имахме добри моменти
прекрасни мечти но това е всичко

 теб отново няма те а сърцето бие
каде си крещи но защо ли ме отхвърли от мечтите си
мразя те живот все на мен поднасяш напразни надежди
колко ме боли за теб
обичам те ще изкрещя ако трябва на целия сват
не ми пука за другите аз обичам теб
толкова време мина а не се влюбих досега в никого
и няма как да стане
друг за мен не съществува.
остави ме в самота година и половина но докога ще страдам за тебе
господи чуй ме и ми помогни сабери ме с него или ме накарай да го забравя
защо очите ми са слепи за другите и в тях единствено си ти
след като не ме обичаш защо продължаваш да питаш за мен и да пееш
не разбирам повече от всякога съм объркана

не мога да повярвам чаках толкова време а накрая с поредното разочарование
повече не ще обичам заклевам се няма смисъл от това уморих се от лъжи и истини
и от себе си дори