какво нещо сме изживели,какво нещо сме преживели,
нима всичко е било нищо,нима това беше само една игра,
игра от която едвам, едавам се изправих,
толкова много време мина,а в мен нищо не се промени.
това ли е края на всички ни,каква любов,какво нещо сме изживели 
бяхме приятели,предатели,врагове измамници.
А сега се подминаваме все едно че не се познаваме.
копнея само да ти чуя гласът,да видя очитети,да се почувствам отново цяла.
Но съдбата ни наказа и ме разпъна на кръст.
Накара ме да избера между приятели,любов и щастие и то не веднъж,а няколко пъти.
всеки път избирах щастието за другите,но този път избрах щастието за себеси,избрах да съм щастлива а другите да се оправят сами.
Известно време бях на седмото небе,но всякаш всичко се връща 
и отново изпитвам страх данеби да сгша пак.
защо продължава миналото да ме преследва,
всякъш се въртя в кръг,
всякаш съм затворена между четири стени и крещя за помощ но никой не ме чува,
всеки път когато се опитвам да избягам от миналото,толкова повече и повече ровя там.
изгубих много време но в мен промяна няма,изгубихме цяла година ей така,
и живота ни,хората всичко наоколо се промени апсолютно всичко но само едно не
""ЧУВСТВАТА""заминахме на край света залъгвах себеси и останалите че си минало
и каквото било,било ни колкото повече време минава толкова повече ме боли и всичко ми напомня теб.Но само едно не разбирам,защо когато съм решена да те забравя 
винаги се случва нещо което ме кара да те обичам повече?
Това съдба ли е питам се и защо ме наказа по този начин.
А можеби защото преди не съм обръщала достатъчно внимание на останалите 
и ги наказах и съдбата ми го връща тройно.
Но имам един въпрос?
Кога ще свърши този ад защо стоя на средата а не сам в края нито пък в началото 
имам хиляди въпроси но нито и един отговор?